ВАСИЛ ЛЕВСКИ

18 юли 1837 година - 18 февруари 1873 година

 

"Времето е в нас и ние сме във времето,
то нас обръща и ние него обръщаме."

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Левски – имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.


Васил Иванов Кунчeв е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър и две сестри - Яна и Марийка.

Започнал учението си в килийното училище в Карлово и карловското взаимно училище. Баща му умира рано и 14 годишния Васил, заедно с братята си, поема отговорността да помага в изхранването на семейството.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си - архимандрит Василий в Хилендарския манастир. За кратко време е продължил образованието си в Стара Загора.

През 1858 г. приел монашеството в Сопотския манастир под името Игнатий, а през 1859 г. е ръкоположен от пловдивският митрополит Паисий за йеродякон.

През 1862 г. Васил Левски заминал за Белград, за да се включи в Първата българска легия на Раковски. Там получил името Левски.

След разтуряне на легията се завърнал в Българско и известно време бил учител в с. Войнягово, а по-късно в добруджанското село Еникьой.

В началото на 1867 г., Левски се отправил за Букурещ и се свързал с Раковски. По негова препоръка бил избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата преминала в Сърбия, а Левски заминал за Белград.

По-късно се записал във Втората българска легия, организирана от дейците на Добродетелната дружина, но разтурянето на легията осуетило плановете за вдигане на въоръжено въстание в българските земи. Последвал и неуспехът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През декември 1868 г., Левски заминал за Цариград и оттам преминал в Българско, за да набере информация за реалното състояние на политическите настроения в страната. Завърнал се в Букурещ през март 1869 г. и пристъпил към подготовката на втората си обиколка.

Втората обиколка на Левски започнала на 1 май 1869 г. и завършила на 26 август. За около четири месеца Левски преминал през редица селища из Дунавския вилает и в Южна България, срещнал се с много от своите стари познати, намерил съмишленици сред изявени млади учители, търговци, читалищни деятели.

По време на втората обиколка Левски създал в Плевен, Ловеч, Карлово, Сопот и други селища из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България.

След завръщането си в Букурещ взел участие в изграждането на БРЦК. През пролетта на 1870 г. отново се прехвърлил в Българско.

За около година и половина Васил Левски успял да изгради широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща цялата територия на страната.

През 1872 година на Общо събрание на БРЦК били приети програма и устав и избран Любен Каравелов за председател. Любен Каравелов посочил Кириак Цанков за подпредседател на комитета, Олимпи Панов за секретар, Димитър Ценович за касиер, а Васил Левски и Панайот Хитов за членове. Левски получил и специално пълномощно да представлява Централния комитет „навсякъде и във всичко”.

След Общото събрание Левски се завърнал в Българско и пристъпил към промени във Вътрешната революционна организация, налагащи се от новия устав на БРЦК. През 1872 г. по инициатива на дейци в Тетевенско и Етрополско било планирано нападение над турската поща в проход Арабаконак. Под ръководството на Димитър Общи на 22 септември 1972 г. акцията била осъществена, но турската полиция разкрила участниците и ги арестувала.

Направените признания по време на разпитите довели до арестуването на десетки комитетски дейци, между които и Димитър Общи и осъждането им в София на извънреден съдебен процес.

На път за Румъния, Васил Левски бил заловен в ханчето на с. Къкрина, Ловешко и изправен пред съда в София.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. Васил Левски бил обесен.

Предсмъртното писмо на Васил Левски*

 

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни.

Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.

Аз не веднъж съм ви казвал: “Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби“. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия.

Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва.

Нашето драгоценно Отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.

Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни.

Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си.

Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди „Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате“ Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в Отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят.

За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни.

За тези, които петнят името на Отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.

За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване,  наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край.

Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение.

И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

 

*Източник: Интернет (В интернет е разпространен този текст на предсмъртно писмо на Апостола. Оригиналът на писмото, не е показван от никого, нито е бил публикуван в официални източници. Не можем да твърдим, че това е точният текст на предсмъртното писмо на Апостола, но очакваме един ден предсмъртните думи на Апостола на Свободата да бъдат официално оповестени пред българския народ.)